Шест фактора, които могат да удължат периода на висока инфлация

През миналия век и до наши дни имаше няколко епизода, когато инфлацията беше ниска и стабилна: по време на златния стандарт от началото на 20-ти век, по време на системата с фиксиран валутен курс (следвоенния период до 1971 г.) и през последните четири десетилетия (от средата на 80-те години). Първите два епизода бяха последвани от периоди на висока инфлация. Това неизбежно подканва важния въпрос: предстои ли нов цикъл на повишена инфлация?

През много години инфлацията остана ниска, дори под желаните нива на централните банки, благодарение на редица структурни фактори, като глобализацията, по-разумните политически рамки, демографските промени и бързия технологичен напредък. Въпреки това, през последната година цените се увеличиха рязко поради безпрецедентната политическа подкрепа в отговор на пандемията. Също така, множество от тези структурни фактори, които са ограничавали инфлацията, изглежда са започнали да избледняват, което увеличава вероятността за обръщане на тенденцията. Със срещнатия вятър от променящите се структурни сили, световната икономика се изправя лице в лице с нови предизвикателства относно инфлацията.

Какви са перспективите пред тези не-инфлационни структурни сили?

• Глобализацията отвори врати за бизнеса към по-евтин труд от страни като Китай, Индия и Източна Европа, като същевременно даде на потребителите възможност за достъп до по-широка гама от продукти на по-ниски цени. Глобалните вериги на доставките ускориха разпространението на нови технологии и помогнаха за повишаване на производителността, като същевременно допринесоха за намаляване на цените на вноса.

От 1995 г. до 2010 г. темпът на растеж на световната търговия ускори два пъти повече от световния брутен вътрешен продукт (БВП). След този период, обаче, глобализацията започна да забавя и има обосновани причини да се предположи, че тази тенденция ще продължи в бъдеще.

Първо, тенденцията към протекционизъм не само не изчезна, но дори се усили. През последните няколко години са въведени нови тарифи и ограничения за внос. През 2020 г. в световен мащаб бяха приложени над 1900 нови ограничителни мерки за търговия, средно с 600 повече, отколкото през предходните две години.

Второ, около половината от световната търговия е свързана с глобалните вериги на стойността. През последното десетилетие обаче съзряването на тези вериги забави растежа на световната търговия.

Трето, през последните няколко години станахме свидетели как пандемията и военният конфликт между Русия и Украйна разкриха сериозни уязвимости, свързани с глобалните и сложни вериги за доставки.

В бъдеще е по-вероятно да видим по-деглобализиран свят, тъй като компаниите и правителствата се стремят да диверсифицират доставките, като отдават все по-голям приоритет на устойчивостта и сигурността пред ефективността, особено за стоките, които се считат за стратегически важни. Този преход към по-голяма сигурност няма да дойде без съответните разходи и вероятно ще окаже голямо влияние върху динамиката на цените.

• Демографските промени също играеха важна роля. Работната сила нарастваше бързо, както числено (в резултат на високата раждаемост след края на Втората световна война, по-голямата имиграция и офшорните работни групи, както беше споменато по-рано), така и по отношение на участието на жените в работната сила, по-високото образование и по-доброто здраве, което позволява по-дълга кариера. Тези тенденции, заедно с намаляването на синдикалната сила в колективното договаряне, допринесоха за по-слаб растеж на заплатите и цените през последните няколко десетилетия.

Не-инфлационните ползи, извлечени от тези демографски процеси, се намират в повратна точка, тъй като делът на населението в трудоспособна възраст се стабилизира дори в нововъзникващите пазарни икономики, а населението в развитите икономики застарява. Застаряващото общество, което все повече разчита на натрупани спестявания и социални права, също може да увеличи натиска върху цените. В същото време има преминаване от по-дълъг към по-кратък работен график и офшорната работна сила може да се окаже по-малко достъпна в бъдеще.

Това обръщане на демографските тенденции може също да предизвика растеж на заплатите, а оттам и инфлация. Освен това, работниците са значително по-склонни да поискат компенсация за загубата на реален доход, когато инфлацията е била висока за дълъг период от време, отколкото когато е на по-умерени нива.

• ехнологичният напредък играе значима роля. Автоматизацията, новите иновации и бързата им адаптация, роботиката и изкуственият интелект са подобрили производствените процеси в много сектори. Например, в резултат на “Шистовата революция”, Съединените щати значително увеличиха добива си на петрол и природен газ, което оказа постоянен натиск върху световните цени.

По-ниската инфлация през последното десетилетие се дължи и на експлозивния растеж на електронната търговия. Този растеж намали бариерите пред потребителите при сравняване на цените, увеличи прозрачността в ценообразуването и намали разходите на търговците на дребно.

Въпреки това, през последното десетилетие технологичният напредък допринесе значително по-малко за растежа на общата-факторна производителност, отколкото през предходните две. Разбира се, нови иновации се създават непрекъснато, и е напълно възможно, че в бъдеще новите технологии ще продължат да намаляват инфлационния натиск.

• Енергийният преход ще доведе до по-високи цени в средносрочен план. В бъдеще икономиките може да са в състояние да се възползват от по-ниските цени на електроенергията, когато търсенето все повече ще се задоволява от възобновяеми енергийни източници. Въпреки това, докато възстановяването на баланса от изкопаемите горива към зелена енергия е в ход, ще има нарастващ натиск върху инфлацията. Освен това, заместителите на руските енергийни източници и други ключови ресурси, необходими за преминаване към по-чиста енергия, вероятно ще бъдат по-скъпи и допълнително ще увеличат инфлацията по време на прехода.
• Промените в климата играят решаваща роля. С нарастването на глобалните температури и нарастването на екстремните климатични явления, се очаква да се увеличават екологичните кризи. Тези кризи могат сериозно да повлияят на инфлацията, особено когато става въпрос за цените на храните. Например, сушата в страни като Нова Зеландия, която е голям производител на сухо мляко, вече допринесе за значително увеличение на цените на този продукт.

Ефектите от изменението на климата, които водят до учестяващи се засушавания или наводнения, застрашават значителна част от световното производство на памук. Например, големите наводнения в Пакистан през 2010 година доведоха до значително увеличение на световните цени на памука, като ги повдигнаха от 0,7 долара до 2,5 долара за кратък период от време. Фючърсните цени на памук се увеличиха със 70 процента миналата година, достигайки 10-годишен връх, като резултат от несприятелните условия за реколтата, предизвикани от големи суши в Тексас и Индия.

Непрекъсващите горски пожари в щата Калифорния също повлияха на цените на жилищните застраховки в регионите с най-голям риск, като ги направиха компонента с най-висок годишен ръст в индекса на потребителските цени.

• Рамките на политиката. През последните четири десетилетия множество централни банки в развитите икономики се стремеха към поддържане на инфлацията в разумни рамки. Множество правителства по света поддържаха относително ниски дефицити между началото на 90-те години и световната финансова криза (2008-09 г.), което означаваше по-слаб стимул за инфлация.

Въпреки това, както видяхме по време на пандемията, фискалната политика може да се промени по начин, който значително спомага за увеличаване на инфлацията. Освен това, държавните дефицити ще продължат да се увеличават, тъй като социалните разходи ще растат допълнително поради застаряването на населението. Разходите за отбрана също вероятно ще нараснат значително през следващите години.

От друга страна, преминаването от мандат за ценова стабилност към цели, свързани със финансиране на правителствата, би подкопало доверието в централните банки и би увеличило инфлационните очаквания.

Глобализацията, стабилните политически рамки, демографските промени и технологичният напредък бяха от съществено значение за поддържането на ниска инфлация до 2021 година. Ако нарастващите протекционистки и популистки настроения, заедно с геополитическите рискове, променят темпото на глобализацията и подтикнат желание за отдалечаване от разумната фискална и монетарна политика, увеличаването на цените може да се превърне в устойчива тенденция през следващите години.

И накрая, последните няколко десетилетия бяха характеризирани от относително стабилна международна среда. Кой знае какво ни предстои в бъдещето?