Пътят на златото
admin
април 18, 2025
admin
април 18, 2025
От векове златото е избран за ролята на пари с причина – то е актив, който не може да бъде произволно създаден, за разлика от фиатните валути, които се печатат от централните банки. Добивът на дори грам от този метал е изключително скъпо и сложно предприятие. В следващите редове ще проучим какви инвестиции, усилия и времеви срокове са свързани с добива на злато в България.
Една от ключовите причини, поради които златото е избрано за паричен стандарт, е, че никой не може да създаде благородния метал от нищото и да увеличи рязко неговото количество, следователно и паричното предлагане. За добиването на дори един грам злато са необходими огромни усилия и инвестиции.
За разлика от златото, което не може да се произвежда произволно, съвременните фиатни пари могат да бъдат издавани в неограничени количества с едно просто натискане на бутон – дори без да се налага да се печатат физически банкноти. Това превръща централните банкери в съвременни финансови алхимици.
Ако хората загубят доверие във фиатните пари, които те произвеждат, валутите могат да загубят стойността си и да стигнат до естествената им стойност – нула. Златото, от своя страна, е стабилна резервна валута, чиято покупателна способност обикновено нараства по време на кризи. Затова романтичните представи за златото от времето на Калифорнийската златна треска остават актуални и в наши дни. Актуални цени на златото.
В реалността, за да се добие дори един грам злато, са необходими над десет години, административни процедури и инвестиции на стойност стотици милиони лева. В следващите редове ще разгледаме колко сложен е този процес.
У нас злато се добива от следните находища и компании:
Преди стартирането на дейността на „Ада тепе“ през 2019 година, с работещите шест рудника България всяка година добиваше около 9 тона злато и се класира на трето място сред златодобивните държави в Европа. За само десетилетие количеството извлечен метал нараства над два пъти. Въпреки това, страната има потенциал за допълнителен растеж, тъй като секторът продължава да привлича инвеститори.
Източник: Министерство на енергетиката
Скоро се очаква да започне добивът в „Милин камък“ („Асарел-Медет“). Концесията за находище „Седефче” (Горубсо-Кърджали) е била дадена през 2017 година, но добивът все още не е стартиран. Компанията „Прохорово майнинг“ разполага с 35-годишна концесия за добив на злато и мед от находище „Прохорово“, но дейността там също още не е започнала.
Няколко компании се намират на по-ранен етап от процеса на добив, като например “Горубсо – Кърджали”, която изразява инвестиционен интерес към находищата “Китница”, “Момчил” и “Надежда”.
До момента две концесии са били прекратени поради социален натиск. Първата от тях беше за добив в Трън, където инвеститорът планираше да вложи 100 милиона лева, а втората беше за проучване в планината Средна гора, близо до Павел баня.
Можете да прочетете как се оформя златото тук.
Милиони левове се влагат в добива за проучвания, машини и строителство, въпреки че първият грам злато се добива между 10 и 15 години по-късно. През този период рисковете за инвестициите включват не само геоложки, технически и търговски, но и политически и социални аспекти.
Първата стъпка към добива е проучването на терен, което започва с избор на подходяща локация. Частична информация може да се намери в Националния регистър на запасите, като за достъп до определена информация се заплаща на страница данни.
Информацията в Националния регистър на запасите включва всички документи от проведени проучвания. За периода преди 1989 г., обаче, данните са частични и понякога подвеждащи, тъй като в съответствие с политиката на тогавашния Съвет за икономическа взаимопомощ на България, проучванията и добивът на злато са били забранени. Ако геолозите през социалистическия период са откривали златно-съдържащи рудници, проучванията са прекратявани.
След получената информация от регистъра, необходимо е да се наемат геолози, които да извършат оглед на терена за външни признаци, указващи възможното наличие на злато. След провеждането на огледа, който в момента е единственото ни разрешено действие, се определят границите на областта, където ще търсим руда.
Следва проверка в дирекцията “Концесии” при Министерството на енергетиката, за да се уверим, че избраният парцел е свободен; ако е такъв, трябва да подадем заявление по стандартен образец за нашето намерение за проучване.
Заявлението за проучване обаче се публикува. Това означава, че независимо от начина, по който сме открили определения терен, всички потенциални конкуренти са осведомени за него. Ако в рамките на един месец след публикуването те също подадат заявление, ние ще участваме в конкуренция с тях. Това е с риск, но засега нашата инвестиция не е голяма.
Предположим, че ни е предоставено разрешение за проучване на площ от 10 квадратни километра. За да започнем геоложките и изследователски дейности, ще ни е необходим екип от поне десет човека, включително геолози и поне един маркшайдер, специализиран автомобил с висока проходимост, картографски материали и специализиран софтуер. Намирането на геолози с опит в областта на търсенето и проучването може да бъде предизвикателство, тъй като голяма част от тях в момента работят за големи международни компании в чужбина.
Следва подробно обхождане на терена и вземане на повърхностни проби, които за нашия парцел може да достигнат около 200. За провеждането на тези изкопни дейности, подготовката и анализирането на пробите, ще са необходими около 100 000 лева. Също така трябва да пазим дубликати на всички проби, за което е нужно подходящо помещение за съхранение.
Първоначалното проучване отговаря на въпроса дали има злато и дали е целесъобразно да започнем сондажи, като пробите представляват ориентир, но не винаги дават окончателния отговор за наличието му в дълбочина. Необходимо е да се направи внимателна оценка дали е целесъобразно да се инвестират милиони в сондажи, тъй като може да се окаже, че няма руда или тя да е твърде малка.
Сондирането обикновено се провежда в гористи райони, което допълнително повишава разходите – необходимо е да се изгради път и рабоча площадка, а след това да се възстанови теренът. Тези процеси изискват множество процедури и разрешителни, които, въпреки че изглеждат дребни в сравнение с общия проект, са неизбежни.
Целта на сондажите или на основното проучване е да установим рудното тяло и неговия размер. Цената им се определя на база на линеен метър и зависи от дълбочината на пробите. За бърз резултат са необходими поне четири сондажа, разположени в мрежа с размери 50х50 метра. Тази дейност обикновено изисква до около 1 млн. лв. за сондирането, вземането, обработката и анализа на пробите. Сондажните ядки трябва да бъдат съхранявани в специално хранилище.
Информацията от пробите се въвежда в картен материал, който сме закупили, и след това я анализираме, за да оценим дали вече инвестираните 1,5 млн. лева са били загубени, което е реален риск.
При положителни данни, започваме да определяме границите на рудното тяло и провеждаме сондажи на всеки 25 метра, при нужда дори увеличаваме дълбочината. Тази фаза на процеса ще изисква още около 1,5 млн. лева.
Ако финансирането е осигурено чрез банков кредити или от инвестиционни фондове, трябва да им предоставим събраната от нас информация, тъй като те може да изискат потвърждение на резултатите, като по този начин поемат част от риска. Това се отнася и за рудника “Ада тепе” (находището “Хан Крум”), където банките поискаха допълнителни сондажи, за да се потвърдят получените резултати.
Най-големият разход при проучването е сондирането, което в нашия случай излиза около 3 млн. лв. След това можем да определим дали има находище, какво е неговото размери и количеството злато, което можем да добием. Въпреки това все още не е ясно как точно ще се осъществява добивът и как ще бъде обработвана рудата. Методът на добив и обработка определя какъв дял от рудата ще бъде превърнат в продукт за продажба – концентрат, сплав или метал.
След провеждането на проучванията, влизаме в блатото на административните процедури. Независимо от техния резултат, е необходимо да съставим и представим доклад за нашите тестове в съответното министерство. Процесът на разглеждане на документа от комисията там обикновено отнема до една година. От приемането на доклада зависи дали разполагаме с геоложко откритие, което би позволило последващи действия.
Приемаме, че сме получили документа, наречен геоложко откритие, който ни дава възможност да кандидатстваме за концесия за добив. Въпреки това, преди да направим това, необходимо е да получим и търговско откритие, за което се изисква оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС).
Преди да изготвим доклада по ОВОС, е важно да разберем технологиите за добив и обработка на рудата – как точно ще бъде добивена, обработена и къде ще се проведе този процес, както и как ще бъде съхранена ненужната скална маса.
За да отговорим на тези въпроси, ние създаваме проект за добив на рудата, който изисква инвестиция от до 250 хил. лева. След това определяме технологията за обработка или процеса за отделяне на златото от скалната маса, който може да изисква допълнителни 500 хил. лева.
След като разполагаме с технологията, стартираме проект за изграждане на рудник, преработвателна фабрика и депо за съхранение на отпадъчната скална маса (хвостохранилище). Този проект може да изисква инвестиция от до 150 хил. лева и ще отнеме минимум шест месеца за реализация.
Изготвянето на ОВОС не е толкова скъпо – максимум 40 хил. лева и отнема до една година. Административно и политически обаче процедурата е значително по-дълга: в случая на „Горубсо – Кърджали“ тя отне шест години, а на „Ада тепе“ – над осем години. Политическият риск при издаването на ОВОС е изключително голям и съществува по целия свят. Разбира се, в страни с по-слаби институции и по-висока корупция той е огромен.
В най-добрия случай дотук са минали пет години от началото на процеса, през които само даваме, а нищо не получаваме. След положителното решение по ОВОС, подаваме в ресорното министерство заявление за търговско откритие, за което също трябва да чакаме дълго. За находище „Седефче“ „Горубсо – Кърджали” получи документа две години след подаване на заявлението.
След седем години разполагаме с търговско откритие и в шестмесечен срок от издаването му можем да упражним правото си на получаване на концесия за добив, като внесем заявление за това, заедно с останалите изисквани документи.
Следва поръчване на концесионни анализи – технико-икономически и правни, които струват до 35 хил. лв. и се завършват за около два месеца. При наличие на добив е необходимо повече време за изготвянето на правния анализ, тъй като трябва да бъдат идентифицирани всички собственици на земи, които ще бъдат засегнати.
Издаването на самата концесия за добив отнема още около една година чакане, докато ведомствата прехвърлят документацията и отговорностите си. До момента, процесът ни е отнел почти девет години и все още не разполагаме със злато.
Концесията не е последната административна пречка. След нея, местната власт трябва да издаде разрешение за проектиране, а по този етап социалният риск е значителен. Затова преди да започнем добива на злато, е необходимо да се инвестират значителни средства в инфраструктура и други проекти от значение за местната общност.
Понеже инвеститорът е силно зависим от администрацията, се откриват възможности за различни форми на злоупотреба и забавяне на дейностите, което може да доведе до увеличаване на разходите. Много проекти са били временно спиране точно на тази фаза – със сигурна концесия, но без необходимото разрешение от местната администрация. На местно ниво се наблюдава остър обществен дебат, съпътстващ всяка подобна инвестиция у нас след Прехода. Въпреки това, успешното завършване на всички административни процедури означава, че вече можем да пристъпим към работа.
В този етап се създава основната инфраструктура за добив на златото.
Ако находището позволява открит добив, първоначалната инвестиция е по-скромна, обикновено между 3 и 5 милиона лева. Тази сума включва закупуването на земята от собствениците за изграждане на необходимата инфраструктура като пътища, площадки и разкривка, изземване на земната маса, придобиване на тежка техника и извършването на взривявания, които се извършват от външен изпълнител.
Ако находището не позволява добив по открит способ, инвестицията изисква значително по-големи средства и зависи от дълбочината на запасите. Процесът започва с изграждане на необходимата инфраструктура и минни изработки, които водят до самите запаси. Минималната цена за линеен метър хоризонтална изработка (галерия) е около 2000 лева, а за вертикална изработка (комин) – 1000 лева.
Общата инвестиция за изграждане на инфраструктура, минни изработки, машини и съоръжения ще бъде минимум между 10 и 15 милиона лева. В случай че дълбочината на запасите изисква изграждане на шахта, инвестицията се увеличава с още над 5 милиона лева.
Изграждането на рудника отнема време, което варира от шест месеца при открит способ до две години при подземен. Следователно, годините от първоначалната инвестиция вече са 11.
Тук процесът започва с избор и определяне на терен за строителство, закупуване на него и изграждане на необходимата инфраструктура. Чрез определянето на терена в близост до находището, разходите за транспортиране на рудата могат да бъдат значително намалени. Следва изграждането на сгради, закупуването и инсталирането на машини и съоръжения. Независимо от избраната технология за преработка на рудата, ще са необходими трошачки, мелници и транспортни ленти.
Общата минимална инвестиция за изграждане на преработвателни мощности надвишава 15 милиона лева. Освен това, разходите за създаване на хвостохранилище също са изключително високи.
Откакто започнахме с първоначалната инвестиция, са изминали петнадесет години. Вече сме похарчили над 50 милиона лева, но все още нямаме готов продукт. Това е минималният размер на инвестициите, които обаче не зависят от количеството открито от нас злато.
Реалните инвестиции обаче са значително по-големи. За стартирането на добива от “Ада тепе”, който представлява първият нов рудник у нас за последните 40 години, бяха изразходвани общо 164 милиона долара.
Освен тях имаме и следните текущи разходи, преди да получим крайния продукт – концентрат или кюлче:
Общата сметка показва, че разходите за обработване на 1 тон руда са около 40 долара на тон. Според отчета на “Дънди Прешъс Металс Челопеч” за 2015 година, разходите за тон са 36,46 долара на тон руда, без включване на концесионната такса.
Текущият разход от 40 долара на тон руда означава, че при сегашните цени на златото трябва да добием поне 1 грам чисто злато на тон, за да постигнем печалба. Рудниците в България добиват над тази норма, например в „Челопеч“ се добиват почти 115 хил. тройунции злато от над 2 млн. тона руда годишно. От „Седефче“ се очаква средният добив да бъде от 1,55 грама за тон, а в най-богатите участъци – 62,5 грама за тон, според Българската агенция за инвестиции.
Когато сравним пътя на златото с този на фиатните пари, става очевидно колко крехка е съвременната финансова система. За златото са необходими над десетилетие усилия и инвестиции на стотици милиони лева, още преди добивът да е започнал, докато при фиатните пари е достатъчно само едно натискане на копчето. Затова, докато златото представлява истински и стабилни пари, защото е осезаемо и е подплатено с реални вложения, фиатните средства практически нямат никаква реална стойност.
април 18, 2025 
