Какво са парите?
admin
април 18, 2025
admin
април 18, 2025
Въпросът “какво са парите?” може да звучи наивно до момента, в който осъзнаем, че икономистите използват векове, за да предложат задоволителен отговор. Въпреки че теорията не успява бързо да се адаптира към реалността, в която хората използват пари вече хилядолетия, тяхната същност е от съществено значение за разбирането на света около нас.
Причината за това не е само в промяната на формата им, но и в тяхната природа. Благодарение на парите човечеството е достигнало до ниво на развитие, което сега се радва. Ще проучим защо това е така и как точно сме създали подобна стока – защото, в крайна сметка, парите са нещо повече от просто валута, те са истинска стойност, макар и с по-особена природа.
Преди уседналата форма на живот, когато ловец-събирач желае боровинки, той често не се занимава с размяна, тъй като храната за цялата група е била част от общ пул. Той просто допринася с месото на уловените животни и взема това, което му е необходимо, без да използва търговията, която е почти непозната.
С уседналата форма на живот се появяват частната собственост и бартерът, известен и като директна размяна, където стоки се обменят една за друга. Въпреки това този процес създава редица проблеми: бартерът изисква всяка страна да желае конкретната стока, която другата предлага, което създава нуждата от двустранно съгласие. Този начин на обмен не позволява лесното създаване на ясна ценова структура, затруднява производството на стоки, предназначени за неизбежния обмен, и затруднява самата търговия.
Оръжейникът може и да не проявява интерес към месото, но ловецът забелязва, че той обича ябълките. В резултат, ловецът започва да обменя месото си за ябълки, след което използва ябълките за обмен на оръжия.
Така се развива непряката размяна, при която хората извършват бартер за стоки, които не планират да използват сами, а ги задържат за бъдещи сделки, тъй като други хора също се нуждаят от тях. Ябълките вече не са само стока – те са и средство за обмен. Въпреки това, все още не могат да се определят като пари.
Постепенно други хора започват да участват в индиректна размяна, и все по-малко стоки започват да циркулират като разменни средства. В случая с парите, почти като в сюжета на сериала “Шотландски боец”, в края на краищата ще остане само един… или няколко.
Продуктите, които се използват като разменни средства, не са произволно избрани. Както беше отбелязано от Карл Менгер, те са най-продаваните стоки, тъй като те могат да се обменят срещу максимален брой други стоки. Предметите, използвани като средства за размяна, също трябва да притежават определени свойства, според Аристотел:
Но въпросът остава: „Какво са парите?“
За да може една стока да е пари, тя трябва да отговори на още едно условие.
Преди една стока да се превърне в пари, нейната стойност трябва да е предварително известна. Този принцип е оформен от Лудвиг фон Мизес и е известен като регресионна теорема. Според тази теорема, цената на стоките трябва да може да се върне назад във времето, с други думи, да се регресира до момента, в който те не са били още пари.
Например, ако ловецът открие рядък вид животно и се опита да използва рогата му като средство за размяна, те не биха могли да функционират като пари, тъй като другите не са ги виждали преди и нямат представа за тяхната стойност. Златото и среброто, от друга страна, са били използвани в продължение на хилядолетия и са били достатъчно търсени за различни нужди. Освен това, техният добив е свързан с значителни усилия, което прави трудно увеличаването на паричното предлагане, което може да компрометира тяхната покупателна способност.
В предния пример използвахме ябълките като средство за размяна. В историята много различни стоки са служели като пари, включително чай, жито, мидени черупки, както и храни като житото и хмела, както и скъпоценни камъни и други. Въпреки това, златото и среброто се установяват спонтанно като предпочитани пари в световен мащаб. Например, първите използвали златни и сребърни монети са лидийците, представени първо като кюлчета или слитъци, а по-късно и като монети от злато.
Въвеждането на златните монети решава сериозен проблем в историята на парите – недостатъчната сигурност при сделките. Търговецът може да не е уверен в истинската стойност на кюлчето от злато или сребро на клиента си. Сърцевината му може да бъде от друг метал, покрит със злато или сребро. Употребата на знак от рафинерия или монетен двор увеличава доверието, улеснява търговията и подпомага ускореното развитие на икономиката.
Независимо дали става въпрос за чай, миди или злато, този вид пари се нарича стокови пари. Това означава, че парите сами по себе си са стока, без значение каква именно е тя. Например, когато оръжейник иска да купи месо, той може да плати директно с ябълки, както беше обяснено в предния пример.
Някой ще каже:
Днес обаче като си отворя портмонето няма златни монети, миди и чай, а банкноти!
Не случайно използваме термина “стоки”, защото парите са разменно средство, което се е установило доброволно чрез взаимодействието между хората. Те не са били налагани от някой фараон, цар или сатрап. В следващите редове ще разгледаме как този процес на установяване на парите се променя през историята.
За ловеца и за човечеството като цяло става изключително трудно да пренасят винаги стоки, които да използват за плащане. Тези стоки могат да се загубят, повредят или развалят. Затова ловецът започва да депозира своите стоки в банка, като получава банков запис в замяна – банкнота. Този банков запис не е пари; той е паричен заместител, като самите пари представляват същността на стоката.
Дори в съвременната световна история, включително и в България, паричните единици обикновено са просто парични заместители, символи, които циркулират от ръка в ръка. Тези символи се изразяват в банкнотите, които възникват, за да улеснят разплащанията и паричната система. Спрямо боравенето със злато или сребро, хората предпочитат леснотата и безопасността на пренасянето и разплащането в банкноти, подкрепени от съответните суми от злато и сребро в банката. В историята си, банкерите често произвеждат повече парични заместители, отколкото имат злато и сребро в трезорите си, което често води до техните фалити. Когато размерът на паричните заместители надхвърли депозираното количество злато, това става известно като фидуциарни пари или още банкови пари.
Въпреки че в ежедневието банкнотите се използват просто като парични заместители и средства за размяна, в действителност парите представляват стокови единици, често злато и сребро. В България до края на комунистическия период беше указано на банкнотите, че тяхната стойност е обезпечена със злато и всички активи на Българската народна банка, въпреки че това не отговаряше на истината.
Интересно е, че около началото на века българският лев няколко пъти е постигал паритетен курс 1:1 спрямо водещите европейски валути като френския франк (в края на XIX век и до 30-те години на XX век с някои прекъсвания), италианската лира и др. Златната монета от 20 лева с лице на цар Фердинанд е имала същата покупателна способност като 20 италиански лири с лице на Умберто I или 20 френски наполеона. Ако тя беше запазила своята стойност, днес тя щеше да има още по-висока стойност. Така златният стандарт на българския лев съответстваше на единна европейска валута десетилетия преди въвеждането на еврото.
Стабилната система, базирана на надеждни стокови пари като златото и среброто, представлява идеална модел за обществото. Възможността за обмен и растящата производителност съчетани със златния стандарт допринасят за увеличаване на покупателната способност в САЩ между 1870 и 1890 г., като този период става известен като Голяма дефлация. За този времеви интервал, брутният вътрешен продукт в САЩ нарасва два пъти, докато в Германия този ръст е едва 1,5 пъти.
Системата на златния стандарт и стоковите пари обаче налага ограничения върху фискалната политика на управляващите. Ако те изпечатат прекомерно много пари, необезпечени от злато, това може да доведе до бърз колапс. Другите страни могат да изискат обмен на банкнотите срещу злато, ако издаващата страна няма достатъчно метал в своя трезор. В историята са съществували множество опити за изоставяне на златния стандарт, последният от които започва през 1971 г., когато президентът на САЩ Ричард Никсън затваря “златния прозорец”, като доларът става необезпечен от злато.
Така в съвремието си боравим с фиатни пари. Те се приемат като пари, единствено защото са наложени със закон като такива. Стоковите пари, т.е. употребата на златото, среброто или друг физически актив, не съществуват като пари, макар да остават законно платежно средство.
Не е случайно, че след създаването на централните банки и най-вече след въвеждането на фиатните пари, тяхната покупателна способност, т.е. стойността на парите, се срива постоянно.
Възможността на централните банки да печатат фиатни пари не води просто до загуба на покуаптелна способност и лесен източник на средства за управляващите. Благодарение на тях и на възможността да манипулират основния лихвен процент, централните банки са основен фактор за постоянните и все по-тежки цикли на икономически бумове и рецесии – т.е. за икономическите кризи.
Две от функциите на парите вече са ясни: те са общоприетото платежно средство и са измерител на стойност, което означава, че цените на всички други стоки се измерват спрямо тях. Парите позволяват частните компании да измерят представянето си – дали са регистрирали печалба, или загуба.
По този начин парите правят капитализма и увеличаването на стандарта на живот възможни, защото производителите вече знаят дали задоволяват нуждите на потребителите си (т.е. постигат печалба), или не (загуба). Те правят възможно и разделението на труда, защото вече бизнесите имат ясен измерител колко струват капиталовите стоки.
Парите са и средство за съхраняване на стойност. Днес, благодарение на бясното печатане от страна на централните банки и валутната несигурност, това се вижда по-добре от всякога, тъй като много хора се насочват към стоковите пари, т.е. златото и среброто, за сметка на фиатните пари. Това се вижда и от данните: колкото повече доларът поевтинява спрямо йената (а и в сравнение с други валути), толкова повече поскъпва златото.
Въпреки че дори някои професори наричат златото и среброто „варварска реликва“ и обявяват, че те не представляват пари, не такова е усещането на част от потребителите, които знаят, че благородните метали съхраняват стойността си много по-добре от фиатните пари – неслучайно хилядолетия златният стандарт се е използвал по света.
Не на последно място, парите са средството за разплащане на дългове. Това дава предвидимост на кредиторите, защото те могат да измерват риска си само чрез един или няколко актива. Освен това, очевидно парите, които банковата система отпуска, могат да се използват за закупуването на всички други видове стоки; би било немислимо „финансова“ система да отпуска кредит в тикви, който да се изплаща в еленски бутове
Накратко, парите са стока, превърнала се в общоприето разменно средство. По правило тя е най-масово търсената стока в икономиката. Второ, отговаря на конкретни изисквания: трайност, преносимост, делимост, присъща стойност и оскъдност. Стоките, които изпълняват функцията на пари, трябва да са търсени и извън качеството си на такива.
От своя страна парите се използват като измерител на стойност, средство за нейното съхраняване и единица за изплащане на дългове, като по този начин позволяват търговията, включително и международната такава, натрупването на капитал, предприемачеството, осъществяването на бизнес и инвестициите, разделението на труда и капитализма изобщо. Функции, които златото и среброто – под формата на инвестиционно злато и инвестиционно сребро, – продължават да изпълняват.
април 18, 2025 
