Какво е инфлация
admin
април 18, 2025
admin
април 18, 2025
Какво представлява инфлацията и какво е влиянието й върху повседневния живот на хората? Как този икономически феномен влияе на формирането на цените на стоки и услуги, и какви фактори стоят зад него? Каква роля изпълнява инфлацията в определянето на покупателната способност на парите?
Високата инфлация на фиатните пари подкопава нашата покупателна способност и спестявания. Въпреки че инфлацията е наблюдавана постоянно през последния век, скоростта, с която те се обезценяват, значително се увеличи от началото на 2020 г. Този процес води до ускорено нарастване на цените на крайните потребителски стоки и услуги.
Описаната връзка между причина и следствие е вярна. В икономиката инфлацията не се определя като просто повишаване на цените.
Икономическата дефиниция за „инфлация“ е:
Общото покачване на парите в обращение.
Есенциално е да осъзнаем, че инфлацията е свързана с обема на парите, а не с конкретните цени. Като разберем този аспект, става по-лесно да идентифицираме източниците на инфлация и да разсеем погрешните представи за нея.
Освен това, без да разберем причината зад инфлацията, трудно можем да се защитим от нея и да предвидим бъдещите тенденции в икономиката, включително движението на цените.
Инфлацията винаги и навсякъде е паричен феномен.
Милтън Фридман разкрива причината за наблюдаваната инфлация в своята лекция през 1963 г. с твърдението:
Неговото наблюдение е от голямо значение, както ще видим по-долу.
При посещение на уебсайта на Европейската централна банка (ЕЦБ) ще забележим различна дефиниция за инфлация:
Инфлацията се наблюдава, ако има обхватно увеличаване на цените на стоките и услугите, а не просто на отделни стоки. Това означава, че можете да купите по-малко за едно евро днес, отколкото сте можели вчера. С други думи, инфлацията понижава покупателната способност валутата в хода на времето.
Липсващото в това определение е причинителят на инфлацията, което има двойно значение. Първо, централните банки избягват поемането на отговорност. Това е от особено значение, тъй като основната цел на Европейската централна банка (ЕЦБ) е поддържането на “ценова стабилност”. Признаването на ролята на институцията в този феномен ще доведе до обезсмисляне на собственото и съществуване, тъй като постоянно нарастващите цени на стоки и услуги не са съвместими с идеята за “ценова стабилност”.
ерминът инфлация винаги и навсякъде – и най-вече в САЩ – е означавал увеличаване на количеството пари и банкноти в обращение и количеството банкови депозити, подлежащи на изплащане. Но хората днес използват термина „инфлация“, за да обозначат феномена, който е просто следствие от инфлацията – тенденцията всички цени и заплати да растат.
Втората причина е обяснена от икономиста Лудвиг фон Мизес в есето “Инфлацията: Неработещата фискална политика“:
Резултатът от това тъжно объркване е, че вече няма термин, с който се обозначава причината за това нарастване на цените и заплатите. А тъй като не може да се говори за нещо, което няма име, ние не можем да се справим с него.
Тези, които претендират, че се борят срещу инфлацията, всъщност се борят единствено срещу неизбежната последица от инфлацията – нарастващите цени.
Техните действия са обречени на провал, защото не атакуват корена на злото. Докато терминологичното объркване не се заличи, не може да има съмнение, че няма да може да се спре инфлацията.
От 2000 г. до момента паричното предложение в еврозоната се увеличава от 4 трлн. евро на 14 трлн. евро. За същия период индексът на потребителските цени, който формално измерва инфлацията, се увеличава с 47%.
Това се дължи на факта, че измервателят на потребителските цени, като проста статистическа средна, не отразява напълно покачването на цените. Все пак, това покачване е реално. Връзката между двата явления – увеличението на предложението на пари и растежът на цените – е ясна.
Същата тенденця се наблюдава и в САЩ, където от повече от век се провежда политика, насочена към нарастване на инфлацията. Разликата е, че за страната съществуват значително по-обширни исторически данни, които ясно демонстрират как увеличаването на паричното предложение (или инфлацията) отрича покупателната способност на долара.
Бъдейки неподкрепен от каквото и да било, щатският долар може да бъде отпечатан в неограничени количества от Федералния резерв. Този процес води до обезценяване на валутата, както се откроява в наличните данни.
Ако доларът беше запазил златния стандарт и централната банка не беше увеличавала предложението на пари, цените в САЩ биха намалявали, вместо да растат. От 1970 г. насам, щатската валута загубва впечатляващите 86% от стойността си, докато цената на златото се увеличава с 4693,5%.
Друго казано, ако страната беше придържала към златния стандарт, жителите й биха се радвали на увеличаваща се покупателна способност, а не на намаляваща.
Ето още една историческа съпоставка. Изказва се, че през 70-те години цената на петрола изстреля. Това не е точно. През това десетилетие не петролът поскъпва, а доларът, неподкрепен от злато, се обезценява.
Ако златото беше признато за пари, през последните пет десетилетия цената на петрола би била почти непроменена, а дори можеше да показва тенденция към понижаване. Същата динамика би важела и за хранителните стоки, например.
Обичайно различаваме видовете инфлация в зависимост от темпа, с който валутата се обезценява или цените на стоките се повишават, използвайки индекса на потребителските цени (въпреки че, както вече разбрахме, ценовият растеж е само следствие).
От този ъгъл, имаме три вида инфлация:
Очевидно, хиперинфлацията е най-разрушителната от всички видове инфлация. При нея цените на стоките понякога се удвояват в рамките на един ден. На Балканския полуостров подобни случаи се наблюдават в няколко държави през 90-те години на ХХ век. Два от случаите на хиперинфлация са в България, както показват данните от националния статистически институт. Те представляват едни от най-тежките епизоди в световната икономическа история, както илюстрира компилацията на хиперинфлационни епизоди, съставена от професор Стив Ханке (бащата на валутния борд в България) и Никълъс Крус. При тези случаи, бързото нарастване на цените предизвиква шок за гражданите.
Най-известното проявление на инфлацията е увеличаването на цените на потребителските стоки. Този процес обаче не се случва моментално. Например, ако централната банка увеличи паричното предлагане с 20% внезапно, това не би довело до увеличение на цените със същите 20%. Поради тази причина, въпреки драстичното увеличение на паричното предлагане от началото на 2020 г., цените в Европа и САЩ започнаха да се повишават значително едва през 2021 г.
Освен това, увеличението на цените не се разпределя равномерно сред всички хора. Първите, които получават новоналични пари, изпитват увеличена покупателна способност. Когато те изразходват своите средства, икономическата система като цяло все още не осъзнава, че има новопроизведени пари, следователно цените остават непроменени. С увеличаването на оборота на новите пари, стойността на стоките и услугите се увеличава.
Инфлацията “невидимо” разрушава стойността на парите по начин, при който някои извличат печалба, докато мнозинството губи. Последната група включва хора с фиксирани доходи, като работници с заплати, пенсионери и лица, получаващи обезщетения.
Процесът е подробно разгледан от изключителния икономист Мъри Ротбард в своята книга “Човек, икономика и държава“:
Инфлацията винаги е процес на преразпределение, при който инфлиращите парите и онези, които им продават стоки и услуги, печелят, за сметка на хората, които са по-надолу по веригата на разходване на новите пари. За облагодетелстваните това е чарът на инфлацията – и причината, поради която тя е толкова популярна, особено след като съвременното банкиране прикрива значението ѝ за губещите.
Печалбите за тези, които предизвикват инфлацията, са очевидни и значителни; загубите за останалите са замаскирани и невидими, макар че това не намалява техния реален ефект. Подобно на начина, по който половината от икономиката плаща данъци, докато другата половина ги консумира, също така и половината от населението плаща цената на инфлацията, докато другата половина се възползва от нея.
Това ни довежда до явлението в икономиката, наречено “ефект на Кантийон”. Според него, цените на стоките и услугите не нарастват равномерно, а по-скоро някои от тях се удържат на по-голямо увеличение в сравнение с другите. Какво точно ще поскъпва повече зависи от това как се изразходват новите пари.
При високи темпове на инфлация, хората се стимулират да изразходват средствата си днес, предпочитайки консумацията пред спестяването за бъдеще. Този стимул възниква, защото неактивното харчене в момента може да доведе до намаление на покупателната способност в бъдеще. Този процес предизвиква сериозни деформации в икономиката, като подуването на определени сектори (балонизация) за сметка на други. Резултатът е нарастване на цените, прекомерна консумация и прекомерно инвестиране в някои сфери.
Повишаването на склонността към негово натрупване в момента има отрицателно въздействие върху бъдещия икономически растеж. Бизнесът зависи от спестяванията, които могат да бъдат преобразувани в капитал. Очевидно е, че когато хората предпочитат да разходват вместо да спестяват, този капитал се намалява.
Въпреки че временното текущо разходване може да изглежда като “стимул” за икономиката в краткосрочен план, в дългосрочен план, намаляването на спестяванията разрушава възможността за растеж на производствения сектор.
В този процес най-силно засегнати са предприятията, които зависят значително от притока на капитал. Парадоксално, това обикновено включва сектори като високите технологии, производството и научноизследователската дейност. Така ударът върху бъдещото развитие на икономиката се усилва двойно.
Така – какво представлява инфлацията? Инфлацията е резултат от печатането на пари, което води до цяла гама от отрицателни последици.
Сред тях са:
Инфлацията също така оказва влияние върху покупателната способност.
Всяка инфлация води до обедняване и кризи. Това е особено вярно в среда на изкуствено ниски лихви, каквато се наблюдава днес.
април 18, 2025 
