Златна Монета 40 Франка Шарл Х – 12.9

Шарл X, наричан още (до 1824 г.) Шарл-Филип, граф д’Артоа, псевдоним (1795–1824) e роден на 9 октомври 1757 г., Версай, Франция — починал на 6 ноември 1836 г., Гьорц, Австрийска империя [сега Гориция , Италия]), крал на Франция от 1824 до 1830 г. Неговото управление води до колапса на Бурбоните, които не успяват да осъществят прехода между традиционната монархия, усланяща се на божественото право и демократичния дух, създаден след Френската революция.

Петият син на дофина Луи и Мария Жозефа от Саксония, Шарл получава титлата граф д’Артоа. Той прекарва ранния си живот в скандално прахосване; службата му във френската армия при обсадата на Гибралтар през 1782 г. е по задължение, а не от сериозна загриженост за военната си кариера. В крайна сметка той изоставя разпуснатия начин на живот и насочва таланта си към политиката. В събитията, довели до Френската Революция, той се очертава като противник на свободата на Третата Власт- медиите.

Брат му Луи XVI му заповядва да напусне Франция скоро след падането на Бастилията (14 юли 1789 г.) Така, Чарлз попада първо в Австрийска Холандия, а след това в Торино, Пиемонт, като по този начин става първият член на кралското семейство, който изпада в изгнание. В последствие, към него се присъединява брат му граф дьо Прованс (по-късно Луи XVIII) до 1791 г.  Когато граф дьо Прованс става титулярен крал, той прави Чарлз генерал-лейтенант на кралството. До Реставрацията на Бурбоните през 1814 г. Чарлз пътува до Австрия, Прусия, Русия и Англия. През този период той прави неуспешен опит да остане във Вандея, за да ръководи надигащите се там роялисти. След завръщането си във Франция през 1814 г. той става лидер на ултрасите, партията на крайната реакция по време на управлението на Луи XVIII. След смъртта на Луи XVIII през 1824 г. Шарл става крал, като Шарл X. Популярността му намалява, тъй като царуването му преминава през три реакционни правителства. По време на първото, бившите емигранти биват компенсирани за своите национализирани земи, до голяма степен за сметка на буржоазните притежатели на държавни облигации; по-голяма власт е предоставена на духовенството; смъртното наказание е наложено за определени „светотатства“. Второто правителство, макар и по-умерено, продължава само от януари 1828 г. до август 1829 г., когато либералите се присъединяват към крайната десница, за да го победят. Шарл, губейки търпение и пренебрегвайки общественото мнение, призовава крайния клерикалист реакционер, силно непопулярния принц Жул дьо Полиняк, да състави правителство. Избухна страхотно вълнение приключващо с Юлската революция от 1830 г. През март 1830 г., либералите в Камарата на депутатите възстават срещу министерството на Полиняк и Шарл разпуска Камарата. Изборите през май за Камарата избират мнозинство, неблагоприятно за краля. На 26 юли той издава четири наредби, които с репресивните си мерки предизвикват революцията на парижките радикали. Неподготвен за подобен бунт, Шарл избяга първо във Версай, а след това в Рамбуйе, където за своя изненада научава, че въстанието не може да бъде успокоено. На 1 август той назначава Луи-Филип, херцог д’Орлеански, генерал-лейтенант на кралството и на 2 август абдикира в полза на своя внук, херцог дьо Бордо. Луи-Филип обаче печели короната и Шарл се оттегля в Англия и след това в Шотландия. В крайна сметка той се установява в Прага, където живее почти до смъртта си.